Успение на Пресветата Богородица

Празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август.

Това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот. Три дни преди смъртта архангел Гавраил и съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Господ Иисус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝв Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребана е в пещера край Гетсимания. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Празничното богослужение отслужи йерей Серафим Желев.