Неделята на Йерихонският слепец е едно от последните чудеса в земния живот на нашият спасител Господ Иисус Христос. В него Той ни приканва към вяра и любов. Изцерява слепеца търсещ спасение чрез вярата си към Бога и ни засвидетелства любовта Си към човечеството.
В днешният неделен ден беше отслужена празнична св. литургия и панихида за загиналите и пострадали от гражданската война в Русия 1917 – 1922 г.
Тайнството е свещенодействие в християнството, при което вярващият приема благодатните дарове на Светия Дух. Тайнствата имат външна, видима, и невидима страна. Към външната страна се отнасят строго определените молитви и външни знаци, с които извършващият тайнството измолва Божията благодат. Невидимата страна е именно мистичното предаване на тази благодат върху този, спрямо когото се извършва тайнството. Тъкмо в това е съществената разлика между тайнствата и другите свещенодействия – молитви, богослужения, обреди. Външно тайнствата са подобни на тях, но притежават именно невидимата страна, която ги издига на по-високо ниво. В православието се приема, че правилно извършеното тайнство е действително, но за да стане то действащо е необходимо духовното усърдие на самия вярващ.
Магия (от лат. magia – обреди, ритуали) е употребата на ритуали, символи, действия, жестове и езика с цел използване на свръхестествени сили. Вярата във и практикуването на магия съществуват от зората на човечеството и продължава да играе важна духовна, религиозна и медицинска роля за много култури и в наши дни.
Християнските обреди и тайнскта са свързаните с радостни събития и действия за разлика от окултните и сатанински действия. В християнството терминът „магия“ има негативно значение и винаги е свързано с нещо лошо. Видове магия:
Добрата магия е ритуал целящ изцеление, събирани здраве и живот.
Черната магия е ритуал, целящ отмъщение, пари, власт и т. н.; това е най-злонамерената форма на магьосничество. Приема се, че е ползвана за причиняване на убийства, тежки телесни повреди, болести, загуба на любим човек и т.н. Някои видове черна магия причиняват прорязваща болка без видими телесни наранявания – вуду магия.
Независимо каква е магията, това си остава само и единствено служение на дявола. Мястото където се извършват подобни практики се приемат за осквернени и нечисти. Поръчителя и извършителя се приемат за отпаднали от Християнството.
Окултизъм (на лат. occultus – „скрит, таен“) е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“. Понякога понятието се подразбира като знание, предназначено само за определени хора или просто скрито“, но за повечето практикуващи окултисти то представлява изучаване на по-дълбока духовна реалност, която разширява чистия разум и физическите науки. Термините езотерични и тайнственост също могат да се използват за описване на окултното, в допълнение към техните значения, несвързани със свръхестественото.
Окултизмът обикновено се свързва с мистични течения, окултни науки са астрология, алхимия и магии. Окултизмът често се използва за категоризиране на такива езотерични традиции като спиритизъм, теософия, антропософия. Окултното е категория, в която се поставят различни вярвания и практики, ако се смята, че не се вписват нито в религията, нито в науката. Окултизмът не е нищо друго освен съвременна форма на сатанизма.
Днес, на 95 години, се представи в Господа нашия брат в Христа Петко Петков. Бог да го прости!
Днес 27.07. събота, беше отслужена Божествена св. Литургия по случай храмовия празник на небесния покровител св. Пантелеймон. Празничната служба беше отслужена от протойерей Дилян Цветков, председател на столичния храм Св. пр. Илия в кв. Княжево и свещ. Димитър Тухчиев. Празнична служа, беше огласена от хор на Руското подворие в София и множество вярващи дошли да почитат празника на светеца.
Пантелеймон (на гр.: Παντελεήμων, Всемилостив) е вмчк. от Никомидия (днес Измит), страдал за Христовата вяра по време на управлението на римския император Максимиан Херкулий.
Св. Пантелеймон е роден през 275 г. като езичник и носел името Пантолеон (от гр.: „лъв във всичко“). Учил медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приема християнството и новото си име Пантелеймон („всемилостив“). Отказал да се кланя на езическите богове, заради което бил съсечен по заповед на Максимиан през 303 г.
Част от мощите на светията се пазят в руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора.
Днес 26.07. петък в 17:00, беше отслужено бдение в памет на небесния покровител на храма св. вмчк. Пантелеймон. В празничното богослужение взеха участие богомолци от съседните квартали, квартет от Руската черква „Св. Николай Мирликийски“ с диригент г-жа Василена Ченова и храмовото духовенство свещ. Димитър Тухчиев и свещ. Христо Пашов.
Ние, като християни, приемаме, че знаем всичко и се обиждаме когато ни поучават. Говорим за Бога, ала Бог остава далеч от сърцата ни с други думи приемаме Го като даденост. Да, ама не. Трудно престъпваме към поста, изповедта и св. причастие. Редовно се черкуваме, но не знаем елементарни неща. Така, ето някой от тях.
Какво трябва да знаем за изповедта.
Изповедта е съкрушаване на сърцето, съпроводено със чувство на покаяние за греховността на душа ни. Тя е доброволен акт на нашата свободна воля. Проявява се тогава когато съвестта ни се обади, тогава престъпваме да молим Бог и ближните за прошка. Изповед може да се извърши по всяко време във всеки ден час в храма. Изповедта ни трябва да е изградена въз основа на Десетте Божий заповеди, греховете и греховните помисли, които произтичат от нарушаването им.
Към изповед прибягват само православни християни и деца навършили седем години.
По време на изповед трябва да казваме кръщелното си име, да изповядваме само греховете и греховните помисли без да навлизаме в детайли: кога, къде и с кого? Изповедта ни трябва да бъде кратка, точна и ясна.
Свещеника не е инквизитор, полицай и т.н. Той не наказва, нито опрощава, това го прави само Бог – ние сме само свидетели на покаянието. Изповедта е конфиденциална и не се споделя с никого /трети лица, каквито и които и да са те/.
Какво трябва да знаем за Светото Причастие /приемане на тялото и кръвта Христови/.
Трябва да сме изпитали тялото си с пост и укрепили душата с молитви. Постът се извършва по благословение от изповедника. Постът е облекчен за малки деца, бремени жени, възрастни хора, болни.
Трябва да сме се изповядали. По благословение на изповедника за благочестиви християни, укрепнали във вярата изповед може да се извършва веднъж на няколко причастия.
Никога да не престъпваме към тялото и кръвта Христови без пост и изповед. Когато сме яли и пили, пушили и т.н.. Когато не сме наясно какво е това? Защото някои „благочестив“ християнин ни е казал така да направим.
Винаги трябва да престъпваме към Светите Дарове, когато сме подготвени и имаме нужда от това лекарство на душата с ясно съзнание и страх Божи. Толкова пъти, колкото имаме нужда от Божията благодат /има различни течения в православния свят за честото и рядко причастие и двете течения са крайни и пагубни за неукрепналите във вярата християнин/. За да ядем и пием за своето спасение, а не за осъждане.
Когато стоим пред Светите Дарове.
Заставаме със скръстени ръце, казваме си кръщелното име и не говорим.
Не трябва да изпитваме погнуса от даровете.
Причестяват се първо малките деца, възрастните и болни хора, мъжете и жените.
Жените не трябва да имат червило и гланц по устните.
Господ Иисус Христос проповядва в Йерусалим, на път за храма среща слепородения и го изцерява. Това чудо става в съботен ден и то предизвиква гнева на юдеите, упрекват Господ, че е богохулник защото нарушава Божиите заповеди. Не работи, не върши добро защото е събота. Така скъпи братя и сестри грехът завладял душите и сърцата ни, че ние сме ослепели не просто физически , а духовно. Тази слепота Господ ни показва, че може да бъде изцерена чрез вяра и молитва, която засвидетелствал и сам слепородения.
За да не бъдем и ние духовни слепци ни е нужно само едно да се уповаваме на Бога.
След грехопадението злото обзело света и лъжата станала ежедневие. Една от съвремените форми на лъжата/измамата/ е просията. Тук ще говорим за онези хора злоупотребяващи с милосърдито и добротата на хората. За онези, които не правят разлика между милосърдие и социалната дейност на държавата или благотворителността е тази че:
-при милосърдието човек се води от вярата си в Бог и извършава добро на човек изпаднал в нужда, без някой да го подканва за това. Значи милосърдието е доброволен акт, добро дело плод на вярата, то е естествено и непринудено. Такива хора остават анонимни, а не парадират с това. Най красноречивия примир ни го дава сам Господ Иисус Христос с притчата за Добрия самарянин. Милосърдната дейност е плод на вярата и част от Църквата.
-при социалната дейност, милосърдието е изцяло извзето от държавата и секуларезироно до неузнаваемост. Но и това мнимо милосърдие е по-добро от нищо.
-при благотворителността пък става популяна за онези които се дистанцират от църква и държава и рекламират собствените си изяви преследвайки определена цел, нямаща нищо общо с милосърдието .Но и това е по-добро от нищо.
Обедняването на населението се дължи на природни, политически и икономически катаклизми. Бедността не признава етноси, религи, пол и образование. Има и такива, които превръщат „милосърдието“ в търговия със съвестта. Най-противната форма на просията е на мнимите просяци, онези които превръщат просенето в занаят/бизнес/.
