Ние, като християни, приемаме, че знаем всичко и се обиждаме когато ни поучават. Говорим за Бога, ала Бог остава далеч от сърцата ни с други думи приемаме Го като даденост. Да, ама не. Трудно престъпваме към поста, изповедта и св. причастие. Редовно се черкуваме, но не знаем елементарни неща. Така, ето някой от тях.
Какво трябва да знаем за изповедта.
Изповедта е съкрушаване на сърцето, съпроводено със чувство на покаяние за греховността на душа ни. Тя е доброволен акт на нашата свободна воля. Проявява се тогава когато съвестта ни се обади, тогава престъпваме да молим Бог и ближните за прошка. Изповед може да се извърши по всяко време във всеки ден час в храма. Изповедта ни трябва да е изградена въз основа на Десетте Божий заповеди, греховете и греховните помисли, които произтичат от нарушаването им.
Към изповед прибягват само православни християни и деца навършили седем години.
По време на изповед трябва да казваме кръщелното си име, да изповядваме само греховете и греховните помисли без да навлизаме в детайли: кога, къде и с кого? Изповедта ни трябва да бъде кратка, точна и ясна.
Свещеника не е инквизитор, полицай и т.н. Той не наказва, нито опрощава, това го прави само Бог – ние сме само свидетели на покаянието. Изповедта е конфиденциална и не се споделя с никого /трети лица, каквито и които и да са те/.
Какво трябва да знаем за Светото Причастие /приемане на тялото и кръвта Христови/.
Трябва да сме изпитали тялото си с пост и укрепили душата с молитви. Постът се извършва по благословение от изповедника. Постът е облекчен за малки деца, бремени жени, възрастни хора, болни.
Трябва да сме се изповядали. По благословение на изповедника за благочестиви християни, укрепнали във вярата изповед може да се извършва веднъж на няколко причастия.
Никога да не престъпваме към тялото и кръвта Христови без пост и изповед. Когато сме яли и пили, пушили и т.н.. Когато не сме наясно какво е това? Защото някои „благочестив“ християнин ни е казал така да направим.
Винаги трябва да престъпваме към Светите Дарове, когато сме подготвени и имаме нужда от това лекарство на душата с ясно съзнание и страх Божи. Толкова пъти, колкото имаме нужда от Божията благодат /има различни течения в православния свят за честото и рядко причастие и двете течения са крайни и пагубни за неукрепналите във вярата християнин/. За да ядем и пием за своето спасение, а не за осъждане.
Когато стоим пред Светите Дарове.
Заставаме със скръстени ръце, казваме си кръщелното име и не говорим.
Не трябва да изпитваме погнуса от даровете.
Причестяват се първо малките деца, възрастните и болни хора, мъжете и жените.
Жените не трябва да имат червило и гланц по устните.