Новини

Празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август.

Това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот. Три дни преди смъртта архангел Гавраил и съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Господ Иисус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝв Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребана е в пещера край Гетсимания. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Празничното богослужение отслужи йерей Серафим Желев.

Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

Празничното богослужение отслужи прот. Димитър Тухчиев.

30.06.2024 | Автор: Българска патриаршия

 

След откриването, в залата на БАН, на Патриаршеския избирателен църковен събор и при вече гласувано от делегатите Избирателно бюро, членовете на ПИЦС се придвижиха в сградата на Св. Синод по определения за това ред и се изкачиха на втория етаж, където се намират приемният салон и заседателната зала, в които започна провеждането на патриаршеския избор.

След първия тур на гласуването Врачанският митрополит Григорий събра – 64 гласа, Видинският митрополит Даниил – 51 гласа, а Ловчанският митрополит Гаврил – 19 гласа. Четири от бюлетините се оказаха недействителни. Гласуването се осъществи при следния ред: първо гласува Наместник-председателят на Светия Синод Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий и бюрото на Събора, след това – Високопреосвещените митрополити от Светия Синод по старшинство, преосвещените епископи на Българската православна църква по старшинство, и патриаршеските избиратели представители на епархиите по реда определен от старшинството на техните митрополити, представителите на трите ставропигии – Рилски, Бачковски и Троянски манастир, и излъчените представители на богословските школи: Софийската и Пловдивската духовни семинарии, Пловдивска духовна академия, Богословския факултет на Софийския университет и Богословския факултет при Търновския университет.

След като се подписваха в списъка, делегатите на Четвъртия патриаршески избирателен църковен събор взимаха бюлетина заверена с подписите на петимата членове на изборното бюро и подпечатана, влизаха в тъмната стаичка за гласуване и посочваха своя избраник, като гласуването се осъществяваше с заграждане на номера на един от тримата кандидати за патриаршеския престол. След преключването на гласуването беше отворена урната и бяха преброени 138 подадени гласове. След отварянето на пликовете и бюлетините бе установено, че 64 от гласовете са за Врачанския митрополит Григорий, 51 гласа са за Видинския митрополит Даниил и 19 гласа са за Ловчанския митрополит Гавриил. Съгласно Устава на БПЦ, тъй като никой от кандидатите не получили мнозинство от 2/3 от гласовете, се пристъпи към повторно гласуване на втори тур.

При изключително оспорвано гласуване, на втори тур на гласуването с 69 гласа за Български патриарх и Софийски митрополит бе избран досегашният Видински митрополит Даниил. Врачанският митрополит Григорий получи 66 гласа. Три от бюлетините бяха недействителни.

Източник: bg-patriarshia.bg

На 21 юни, петък от 10:00 ще се извърши почистване на руския парцел на Княжевските гробища.

Църковното настоятелство приканва всеки, който желае може да помогне.

Всяка една неделя след Възкресението се именува според полагаемото за четене Евангелие. Между Великден и Възнесение са Томина неделя, неделя на Жените-мироносици, на Разслабления, на Самарянката, на Слепия. Друг важен празник, на който обаче малко се обръща внимание, се празнува в срядата на четвъртата седмина след Великден и се казва Преполовение. Той разказва за онзи момент в живота на Спасителя, когато по средата на старозаветния празник Разпъване шатри, Той поучавал в Иерусалимския храм за това, че е изпратен от Отца и за живата вода, изливаща се в даровете на Светия Дух, които всеки жаден може да получи от Него (Йоан 7:14–39).

Празникът, така както го празнуваме, отстои точно по средата между Великден и Петдесетница и е свръзка между тях. На него все още отбелязваме Възкресението на Господа, наблягайки на Неговата Божествена природа и слава, защото никой друг, освен Сам Бог не може да покори смъртта. В същото време ни напомня за приближаващото слизане на Светия Дух и ни подготвя за него, учейки ни да намираме в Христа нашия Бог, Източника на живота и благодатта, Този, Който праща Светия Дух (Йоан 16:7) и ние самите да станем не просто получаващи, но и даващи даровете на Светия Дух: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.“ (Йоан 7:38)

 са братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (църковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.